Заради приказките често порастваме с идеята, че всеки от нас има

Заради приказките постоянно порастваме с концепцията, че всеки от нас има един човек, съдбоносен за него, с който ще остарее и ще остане да края на дните си. Допреди няколко десетки години фактически се е случвало по този начин, доказателство са нашите баби и дядовци, които честват по 40, 50, 60 години от браковете си и живота си дружно. Днес обаче това звучи като извънредно, даже нереално достижение.

В динамичните времена на виртуалното общуване потенциалните сътрудници са на един клик разстояние. Броят на годините, които посвещаваме на максимата " да си поживеем ", се усилва от ден на ден и повече, до момента в който не се обърнем обратно и не осъзнаем, че сме достигнали междинна възраст без идеалния сътрудник, без пръстен на ръката, без място, което да назовем дом, без концепция за принадлежност и смисъл. За някои това е умишлен избор, за други - стичане на събитията.

Броят на годините, които посвещаваме на максимата " да си поживеем ", се усилва от ден на ден и повече...

Но колкото и нереалистично да звучи, концепцията за сродна душа към момента не е изчезнала безследно от света. Въпросът е какъв смисъл носи тя.

Във време, в което думата експеримент не е разкол, а съвсем наложителен детайл от живота, всички минаваме през стадии на различни връзки и опит. Вече не става въпрос за първи и финален някой, а за един от сътрудниците ни, с който ще останем до края. Но от време на време се случва по този начин, че даже и да сме срещнали индивида, с който си мислим, че в никакъв случай няма да се разделим, идва миг, в който пътищата се разделят и неизбежно самотата се настанява още веднъж.

Има ли сродна душа и в случай че да, къде е тя?

Много хора избират да погледнат на нещата от различен ъгъл. Вместо да търсиш " единствения ", приемаш всеки човек, влезнал в живота ти, за този, който е най-правилен за теб в сегашния миг, съответната ти половинка. Но понеже живеем в забързано време, се случва по този начин, че променяйки се и израствайки в живота, осъзнаваме, че индивидът до нас стопира да удовлетворява потребностите ни, връзката изпада в застой, а след това неизбежно се разпада.

Истината е, че двама души или вървят дружно по общ път, или постепенно се отдалечават, до момента в който не стигнат до кръстопът, на който да се разделят, за да продължат сами.

До момента, в който не се появи някой, който да те раздруса до основи и да преобърне визиите ти за любовта. Човек, който да те накара да се запиташ дали в действителност си обичал по този начин до момента. Не първият човек, към когото изпитваш мощна непосредственост и с който споделяте дълбоки и прочувствени моменти. Не единствено това. А човек, който те кара да